Apr 29, 2015, 8:39 PM

И приказките искат си промяна

  Poetry
427 0 0

Понякога и приказките оживяват

стегнати от своите истории.

На нови случки просто се надяват

и почват да се борят

с рамката, в която са затворени.

Различието търсят.

Щом свободата няма корени,

това е пътят.

Когато нещо ново в тях се случи,

приказките почват да пулсират.

От грешките си почват да се учат,

да се разбират...

Животът в детските очи ги тегли

към различие.

За капчица любов са смели

до неприличие.

И счупили оковите, те себе си

надграждат.

Измислят си събития, истории,

а после ги донаждат

към вече твърде скучните,

рамкирани доспехи.

Например:

Царят не желае да е гол.

Той иска дрехи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...