Понякога и приказките оживяват
стегнати от своите истории.
На нови случки просто се надяват
и почват да се борят
с рамката, в която са затворени.
Различието търсят.
Щом свободата няма корени,
това е пътят.
Когато нещо ново в тях се случи,
приказките почват да пулсират.
От грешките си почват да се учат,
да се разбират...
Животът в детските очи ги тегли
към различие.
За капчица любов са смели
до неприличие.
И счупили оковите, те себе си
надграждат.
Измислят си събития, истории,
а после ги донаждат
към вече твърде скучните,
рамкирани доспехи.
Например:
Царят не желае да е гол.
Той иска дрехи!
© Валентин Йорданов Всички права запазени