11 feb 2010, 23:38

И продължавам

  Poesía
821 0 3

Години тежки, задушни и някак самотни с теб преживях.

Дни мрачни, коварни и някак злокобни, заради теб изтърпях.

Мигове - приказно щастливи, но някак... мигновено и ти с тях излетя.

И разкъсвах се, а след туй отново се зашивах,

и душата кърпех си, и отчаяна заспивах...

 

И изминаха годините - задуха и самотата победих.

Само аз си знам за мрака в дните, и колко път до светлината бих.

Миговете щастие в приказка моя превърнах,

дали съществува наистина - не желая вече да се заблуждавам,

но факт е, че днес съм без теб... и да живея продължавам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галина Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...