И продължавам
Години тежки, задушни и някак самотни с теб преживях.
Дни мрачни, коварни и някак злокобни, заради теб изтърпях.
Мигове - приказно щастливи, но някак... мигновено и ти с тях излетя.
И разкъсвах се, а след туй отново се зашивах,
и душата кърпех си, и отчаяна заспивах...
И изминаха годините - задуха и самотата победих.
Само аз си знам за мрака в дните, и колко път до светлината бих.
Миговете щастие в приказка моя превърнах,
дали съществува наистина - не желая вече да се заблуждавам,
но факт е, че днес съм без теб... и да живея продължавам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галина Кръстева Всички права запазени
