16 jun 2008, 15:36

И птиците умират, но летейки 

  Poesía » Filosófica
2039 1 28
И птиците умират, но летейки,
отнесени от полет във съня...
Не искам да си мислиш, че шептейки
не мога в миг да изкрещя.
Когато си помислиш, че съм кротка,
ще издера на бурята гласа,
светкавично ще блясна и потопна
ще бликна изпод облак след това.
Когато ме намериш много дива,
ще кротна, като есенна трева,
сълзите в шепите ще сбирам,
във тях да давя лудостта.
Когато ме притеглиш земно
да стъпвам със нозе в мъгла,
подобно вятър ще отлитна
с разперените от любов крила.
Когато ме заставиш да живея
по еталон от светска суета,
със птицата във мен ще литна,
отнесена от полет във съня...



© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??