И птиците умират, но летейки
И птиците умират, но летейки,
отнесени от полет във съня...
Не искам да си мислиш, че шептейки
не мога в миг да изкрещя.
Когато си помислиш, че съм кротка,
ще издера на бурята гласа,
светкавично ще блясна и потопна
ще бликна изпод облак след това.
Когато ме намериш много дива,
ще кротна, като есенна трева,
сълзите в шепите ще сбирам,
във тях да давя лудостта.
Когато ме притеглиш земно
да стъпвам със нозе в мъгла,
подобно вятър ще отлитна
с разперените от любов крила.
Когато ме заставиш да живея
по еталон от светска суета,
със птицата във мен ще литна,
отнесена от полет във съня...
отнесени от полет във съня...
Не искам да си мислиш, че шептейки
не мога в миг да изкрещя.
Когато си помислиш, че съм кротка,
ще издера на бурята гласа,
светкавично ще блясна и потопна
ще бликна изпод облак след това.
Когато ме намериш много дива,
ще кротна, като есенна трева,
сълзите в шепите ще сбирам,
във тях да давя лудостта.
Когато ме притеглиш земно
да стъпвам със нозе в мъгла,
подобно вятър ще отлитна
с разперените от любов крила.
Когато ме заставиш да живея
по еталон от светска суета,
със птицата във мен ще литна,
отнесена от полет във съня...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
