9 mar 2013, 20:12

... и разни хора

650 0 0

Живея в смели контрасти

или следвам хода на черното,

гонейки яростни страсти

често се губя в последното.

 

После откривам дъгата,

стои пред вратата ми входната

и оглеждам световната карта -

къде ли избяга предходната.

 

Мрака разглеждам под лупа,

с негови тайни приказвам си;

казват, сянка в него се лута -

че моя била е представям си.

 

С мечтите сме първи приятелки,

в събота вечер бъбрим си дружно;

единствени мои верни слушателки

за хапчета гълтам ги, когато е нужно.

 

Ползвам древна, архаична матрица

за модел на мойте чувства

свръхмодерни,

през прозрачния спектър на птица

пречупих всичките реалности

имагинерни.

 

Наизуст научих всички кръстовища,

разминах куршуми, дъжд и умора;

а в джоба ми дълбоко останаха

пакетче дъвки,

една любов

и разни хора.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламена Недялкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...