Mar 9, 2013, 8:12 PM

... и разни хора

  Poetry » Love
643 0 0

Живея в смели контрасти

или следвам хода на черното,

гонейки яростни страсти

често се губя в последното.

 

После откривам дъгата,

стои пред вратата ми входната

и оглеждам световната карта -

къде ли избяга предходната.

 

Мрака разглеждам под лупа,

с негови тайни приказвам си;

казват, сянка в него се лута -

че моя била е представям си.

 

С мечтите сме първи приятелки,

в събота вечер бъбрим си дружно;

единствени мои верни слушателки

за хапчета гълтам ги, когато е нужно.

 

Ползвам древна, архаична матрица

за модел на мойте чувства

свръхмодерни,

през прозрачния спектър на птица

пречупих всичките реалности

имагинерни.

 

Наизуст научих всички кръстовища,

разминах куршуми, дъжд и умора;

а в джоба ми дълбоко останаха

пакетче дъвки,

една любов

и разни хора.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламена Недялкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...