9.03.2013 г., 20:12

... и разни хора

644 0 0

Живея в смели контрасти

или следвам хода на черното,

гонейки яростни страсти

често се губя в последното.

 

После откривам дъгата,

стои пред вратата ми входната

и оглеждам световната карта -

къде ли избяга предходната.

 

Мрака разглеждам под лупа,

с негови тайни приказвам си;

казват, сянка в него се лута -

че моя била е представям си.

 

С мечтите сме първи приятелки,

в събота вечер бъбрим си дружно;

единствени мои верни слушателки

за хапчета гълтам ги, когато е нужно.

 

Ползвам древна, архаична матрица

за модел на мойте чувства

свръхмодерни,

през прозрачния спектър на птица

пречупих всичките реалности

имагинерни.

 

Наизуст научих всички кръстовища,

разминах куршуми, дъжд и умора;

а в джоба ми дълбоко останаха

пакетче дъвки,

една любов

и разни хора.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена Недялкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...