15 nov 2009, 10:58

И се събудих

  Poesía
678 0 4

И се събудих

В приятното и топло

Мърморене на невидими птици

Сънувах

Че съм нов

И че съм измислен

Но...

 

Отворих очите си

И видях набъбналия страх в твоите

Прегърнах те утешително

Но ти се беше затворила в себе си

 

И сега те гледам

Как болезнено се опитваш да ми кажеш

Нещо

И не ми остава време да подремна

За да не изпусна нещо важно

И...

 

Докога ще е така

 

 * * *

 

Събудих се

И се усмихнах под

Мърморенето на красиви птици

Сънувах

Че се обичаме отново

И че си приличаме

Но...

 

Теб те нямаше

И аз бях твърде стар за да ми пука

 

Прощавам ти

Дано да не е твърде късно

 

14 ноември 2009 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислав Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...