И се събудих
И се събудих
В приятното и топло
Мърморене на невидими птици
Сънувах
Че съм нов
И че съм измислен
Но...
Отворих очите си
И видях набъбналия страх в твоите
Прегърнах те утешително
Но ти се беше затворила в себе си
И сега те гледам
Как болезнено се опитваш да ми кажеш
Нещо
И не ми остава време да подремна
За да не изпусна нещо важно
И...
Докога ще е така
* * *
Събудих се
И се усмихнах под
Мърморенето на красиви птици
Сънувах
Че се обичаме отново
И че си приличаме
Но...
Теб те нямаше
И аз бях твърде стар за да ми пука
Прощавам ти
Дано да не е твърде късно
14 ноември 2009 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислав Илиев Всички права запазени
