Толкова много любов разпилях,
че за тебе почти не остана…
И сега се уча да те обичам… Как?
Забравям, че любовта е рана.
И се усмихвам като хлапак,
щом поглед спреш върху мене.
Дъхът ми спира и тръгва пак.
И шепнат устните „няма време”.
Но аз събирам любов за нас –
понякога трудно, друг – лесно.
Навици, минало, възгледи, страх –
и думи… до болка честни. ...