И сега се уча да обичам пак
Толкова много любов разпилях,
че за тебе почти не остана…
И сега се уча да те обичам… Как?
Забравям, че любовта е рана.
И се усмихвам като хлапак,
щом поглед спреш върху мене.
Дъхът ми спира и тръгва пак.
И шепнат устните „няма време”.
Но аз събирам любов за нас –
понякога трудно, друг – лесно.
Навици, минало, възгледи, страх –
и думи… до болка честни.
А сърцето ми малко бие, ей тъй –
ту бавно, ту на откоси…
И ти подслажда чашата с чай,
и те затрупва с въпроси.
И никнат плахо зрънца любов
насред руини, готови
да значат още един живот…
Но как оживяват любови?
И как до днеска без теб живях?
Не търся любов голяма…
Една тъй малка в сърцето сбрах…
А то днес огромно стана.
© Нели Господинова All rights reserved.
