Вангел (Серафим)
69 50
2 ene 2009, 22:49

И сол в раните, и кръв за враните 

  Poesía » Filosófica
780 0 7
Дървета,
голи
клони
в небето мътно -
разширени вени,
спукани
по сивата му плът....

Блокове -
хора,
в окови,
рухнали,
зад стени
от тухли
и
панели...

Ден,
понеделник.
Паднал безделник,
лежи на паважа.
Улицата гъмжи.
У лицата
на минувачите
ярост се чете,
щом в него се спъват...
навярно
ядосани, че те
са  малки мравки, а той е
бръмбар обърнат...

Колите хвърчат,
опъват
струните на улиците,
а над тях
сгради стърчат
като гора
от
свити в юмрук
тихи ръце
под още по-тихото
безучастно
сиво
небе.

© Серафим Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • зима е,мамка му
  • Целият ти стих ми хареса много. С изключение на последната дума. Мисля, че са ти нужни още няколко щрихи, за да стигне читателят до извода, че всичко е грозно, а не- наготово да му го казваш. Това не е забележка, а моето виждане.
  • Здравей! Поезията ти се различава с ясна символика и изчистени метафори, следващи прагматична /може би типично мъжка/локика. Определено ми спря вниманието. Но тази ти творба ми хареса повечеУспешна Нова Година!
  • Много добър ритъм, хубави образи, ясно послание. Поздравявам те! Наистина качествена поезия!
  • "Колите хвърчат,
    опъват
    струните на улиците,
    а над тях
    сгради стърчат.
    Грозно."

    По улиците над коли и жици.
    Над сградите с цветята
    по терасите.Над слънцето.
    Летят и пеят птици
    Красота е...

    Просто друг погледА стихът ти е хубав!
  • ...защо ли е толкова сиво около лирическия ти грой...
    Честита нова и слънчева година!
  • Интересно е.
Propuestas
: ??:??