И сол в раните, и кръв за враните
Дървета,
голи
клони
в небето мътно -
разширени вени,
спукани
по сивата му плът....
Блокове -
хора,
в окови,
рухнали,
зад стени
от тухли
и
панели...
Ден,
понеделник.
Паднал безделник,
лежи на паважа.
Улицата гъмжи.
У лицата
на минувачите
ярост се чете,
щом в него се спъват...
навярно
ядосани, че те
са малки мравки, а той е
бръмбар обърнат...
Колите хвърчат,
опъват
струните на улиците,
а над тях
сгради стърчат
като гора
от
свити в юмрук
тихи ръце
под още по-тихото
безучастно
сиво
небе.
голи
клони
в небето мътно -
разширени вени,
спукани
по сивата му плът....
Блокове -
хора,
в окови,
рухнали,
зад стени
от тухли
и
панели...
Ден,
понеделник.
Паднал безделник,
лежи на паважа.
Улицата гъмжи.
У лицата
на минувачите
ярост се чете,
щом в него се спъват...
навярно
ядосани, че те
са малки мравки, а той е
бръмбар обърнат...
Колите хвърчат,
опъват
струните на улиците,
а над тях
сгради стърчат
като гора
от
свити в юмрук
тихи ръце
под още по-тихото
безучастно
сиво
небе.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Серафим Todos los derechos reservados
Поезията ти се различава с ясна символика и изчистени метафори, следващи прагматична /може би типично мъжка/локика. Определено ми спря вниманието. Но тази ти творба ми хареса повече
