Дървета, голи клони в небето мътно - разширени вени, спукани по сивата му плът....
Блокове - хора, в окови, рухнали, зад стени от тухли и панели...
Ден, понеделник. Паднал безделник, лежи на паважа. Улицата гъмжи. У лицата на минувачите ярост се чете, щом в него се спъват... навярно ядосани, че те са малки мравки, а той е бръмбар обърнат...
Колите хвърчат, опъват струните на улиците, а над тях сгради стърчат като гора от свити в юмрук тихи ръце под още по-тихото безучастно сиво небе.
Целият ти стих ми хареса много. С изключение на последната дума. Мисля, че са ти нужни още няколко щрихи, за да стигне читателят до извода, че всичко е грозно, а не- наготово да му го казваш. Това не е забележка, а моето виждане.
Здравей! Поезията ти се различава с ясна символика и изчистени метафори, следващи прагматична /може би типично мъжка/локика. Определено ми спря вниманието. Но тази ти творба ми хареса повечеУспешна Нова Година!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.