12 dic 2017, 10:42  

Когато се докоснаха ръцете ни

833 9 14

Един към друг вървяхме с тебе опипом

с товара на преглътнати горчилки...

Налучкваха сърцата ни посоката

на делника в ръждивата мътилка...

 

Когато се докоснаха ръцете ни

и зазвъняха празнични камбани,

внезапен вятър изведнъж понесе ни...

В нас този миг завинаги остана...

 

Разголвахме  душите си - ранените,

изхвърляхме  недогорели въглени...

Лекувахме си болките  с мехлемите

на  хора, неведнъж горчиво лъгани...

 

И  днес една във друга са ръцете ни –

като децата - да  не  се изгубим...

Надежди, чувства във едно са вплетени

и моля се до края да  сме влюбени!...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роберт Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Веси!...Честно казано, не съм се замислял коя е моята стихия...С еднакво удоволствие пиша и за любов, и за всякакви човешки взаимоотношения, и за природа, и за различните животински видове, и изобщо за всичко, което ми дойде на ума!...
  • Не просто любимо, много повече от любимо, приятелю! Благодаря на Бог ще ме срещна с теб в сайта! Съгласна съм с Албена, че любовта е твоята стихия, но като се замисля май няма област, която да не е. Поздрави!
  • И аз благодаря за добрите думи, Албена!...Един чудесен ден ти желая!...
  • Любовта е твоята стихия, Роберт!... И това е поредният ти великолепен стих, който поставям в любими. Благодаря ти за удоволствието! Поздрави!
  • Марги, Райна, Влади, Силвия, Меги, Мариана, Рени, Василка, Исмаил, Ели и Надя, благодаря за вниманието и за добрите думи в коментарите!...Желая ви спорен ден и много вдъхновение!...

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...