12.12.2017 г., 10:42  

Когато се докоснаха ръцете ни

830 9 14

Един към друг вървяхме с тебе опипом

с товара на преглътнати горчилки...

Налучкваха сърцата ни посоката

на делника в ръждивата мътилка...

 

Когато се докоснаха ръцете ни

и зазвъняха празнични камбани,

внезапен вятър изведнъж понесе ни...

В нас този миг завинаги остана...

 

Разголвахме  душите си - ранените,

изхвърляхме  недогорели въглени...

Лекувахме си болките  с мехлемите

на  хора, неведнъж горчиво лъгани...

 

И  днес една във друга са ръцете ни –

като децата - да  не  се изгубим...

Надежди, чувства във едно са вплетени

и моля се до края да  сме влюбени!...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роберт Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Веси!...Честно казано, не съм се замислял коя е моята стихия...С еднакво удоволствие пиша и за любов, и за всякакви човешки взаимоотношения, и за природа, и за различните животински видове, и изобщо за всичко, което ми дойде на ума!...
  • Не просто любимо, много повече от любимо, приятелю! Благодаря на Бог ще ме срещна с теб в сайта! Съгласна съм с Албена, че любовта е твоята стихия, но като се замисля май няма област, която да не е. Поздрави!
  • И аз благодаря за добрите думи, Албена!...Един чудесен ден ти желая!...
  • Любовта е твоята стихия, Роберт!... И това е поредният ти великолепен стих, който поставям в любими. Благодаря ти за удоволствието! Поздрави!
  • Марги, Райна, Влади, Силвия, Меги, Мариана, Рени, Василка, Исмаил, Ели и Надя, благодаря за вниманието и за добрите думи в коментарите!...Желая ви спорен ден и много вдъхновение!...

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...