12 дек. 2017 г., 10:42  

Когато се докоснаха ръцете ни

835 9 14

Един към друг вървяхме с тебе опипом

с товара на преглътнати горчилки...

Налучкваха сърцата ни посоката

на делника в ръждивата мътилка...

 

Когато се докоснаха ръцете ни

и зазвъняха празнични камбани,

внезапен вятър изведнъж понесе ни...

В нас този миг завинаги остана...

 

Разголвахме  душите си - ранените,

изхвърляхме  недогорели въглени...

Лекувахме си болките  с мехлемите

на  хора, неведнъж горчиво лъгани...

 

И  днес една във друга са ръцете ни –

като децата - да  не  се изгубим...

Надежди, чувства във едно са вплетени

и моля се до края да  сме влюбени!...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роберт Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Веси!...Честно казано, не съм се замислял коя е моята стихия...С еднакво удоволствие пиша и за любов, и за всякакви човешки взаимоотношения, и за природа, и за различните животински видове, и изобщо за всичко, което ми дойде на ума!...
  • Не просто любимо, много повече от любимо, приятелю! Благодаря на Бог ще ме срещна с теб в сайта! Съгласна съм с Албена, че любовта е твоята стихия, но като се замисля май няма област, която да не е. Поздрави!
  • И аз благодаря за добрите думи, Албена!...Един чудесен ден ти желая!...
  • Любовта е твоята стихия, Роберт!... И това е поредният ти великолепен стих, който поставям в любими. Благодаря ти за удоволствието! Поздрави!
  • Марги, Райна, Влади, Силвия, Меги, Мариана, Рени, Василка, Исмаил, Ели и Надя, благодаря за вниманието и за добрите думи в коментарите!...Желая ви спорен ден и много вдъхновение!...

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...