Dec 12, 2017, 10:42 AM  

Когато се докоснаха ръцете ни

  Poetry » Love
847 9 14

Един към друг вървяхме с тебе опипом

с товара на преглътнати горчилки...

Налучкваха сърцата ни посоката

на делника в ръждивата мътилка...

 

Когато се докоснаха ръцете ни

и зазвъняха празнични камбани,

внезапен вятър изведнъж понесе ни...

В нас този миг завинаги остана...

 

Разголвахме  душите си - ранените,

изхвърляхме  недогорели въглени...

Лекувахме си болките  с мехлемите

на  хора, неведнъж горчиво лъгани...

 

И  днес една във друга са ръцете ни –

като децата - да  не  се изгубим...

Надежди, чувства във едно са вплетени

и моля се до края да  сме влюбени!...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Роберт All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Веси!...Честно казано, не съм се замислял коя е моята стихия...С еднакво удоволствие пиша и за любов, и за всякакви човешки взаимоотношения, и за природа, и за различните животински видове, и изобщо за всичко, което ми дойде на ума!...
  • Не просто любимо, много повече от любимо, приятелю! Благодаря на Бог ще ме срещна с теб в сайта! Съгласна съм с Албена, че любовта е твоята стихия, но като се замисля май няма област, която да не е. Поздрави!
  • И аз благодаря за добрите думи, Албена!...Един чудесен ден ти желая!...
  • Любовта е твоята стихия, Роберт!... И това е поредният ти великолепен стих, който поставям в любими. Благодаря ти за удоволствието! Поздрави!
  • Марги, Райна, Влади, Силвия, Меги, Мариана, Рени, Василка, Исмаил, Ели и Надя, благодаря за вниманието и за добрите думи в коментарите!...Желая ви спорен ден и много вдъхновение!...

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...