Един към друг вървяхме с тебе опипом
с товара на преглътнати горчилки...
Налучкваха сърцата ни посоката
на делника в ръждивата мътилка...
Когато се докоснаха ръцете ни
и зазвъняха празнични камбани,
внезапен вятър изведнъж понесе ни...
В нас този миг завинаги остана...
Разголвахме душите си - ранените,
изхвърляхме недогорели въглени...
Лекувахме си болките с мехлемите
на хора, неведнъж горчиво лъгани... ...