И сърцето те поиска!
Устните ти леко се разтварят,
вероятно за да разтуптят сърце,
с кадифеното в очите разговарям,
с красотата в твоето лице.
Тръпки спускат се в ръцете,
горящи да разсвирят тялото ти - струна,
бавно, с най-ефирната си нежност,
теб желая да целуна.
Че усмивките ти ме завиват,
с малки облачета бели,
докосват, в миглите вибрират,
скрито, от вълнение треперя.
Ти изпълваш въздуха с любовни пари,
аз пък, съответно - дробовете,
копнея в този миг да те погаля,
мекотата твоя да усетя.
И дели ни само празно място,
шепа въздух, дим цигарен,
а в сърцето ми е адски тясно,
за това, което се разгаря.
На теб разкривам мъжките си длани,
приеми ги, ако същото усещаш.
Любовта е винаги за двама!
Сам човек не струва нищо!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Деян Димитров Todos los derechos reservados
