5 ene 2010, 16:23

... И така нататък...

  Poesía
678 0 1

Вървиш и пак не спираш.

Кръстопът - сега накъде?

Да останеш тук? Не! Така умираш!

Тръгваш пак - все едно къде.

 

Сгрешил си пътя - връщаш се назад,

но времето напредва и не чака.

И тръгваш пак по новия си път

с надежда за закъснялото очакване.

 

И има край, но краят ще е вечен

и там нямаш правото на втори шанс.

Затова върви по пътеките насечени,

сега и аз, и ти, и всички имат своя шанс...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Някоя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...