5 ene 2010, 16:23

... И така нататък...

  Poesía
680 0 1

Вървиш и пак не спираш.

Кръстопът - сега накъде?

Да останеш тук? Не! Така умираш!

Тръгваш пак - все едно къде.

 

Сгрешил си пътя - връщаш се назад,

но времето напредва и не чака.

И тръгваш пак по новия си път

с надежда за закъснялото очакване.

 

И има край, но краят ще е вечен

и там нямаш правото на втори шанс.

Затова върви по пътеките насечени,

сега и аз, и ти, и всички имат своя шанс...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Някоя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...