5.01.2010 г., 16:23

... И така нататък...

676 0 1

Вървиш и пак не спираш.

Кръстопът - сега накъде?

Да останеш тук? Не! Така умираш!

Тръгваш пак - все едно къде.

 

Сгрешил си пътя - връщаш се назад,

но времето напредва и не чака.

И тръгваш пак по новия си път

с надежда за закъснялото очакване.

 

И има край, но краят ще е вечен

и там нямаш правото на втори шанс.

Затова върви по пътеките насечени,

сега и аз, и ти, и всички имат своя шанс...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Някоя Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...