Zlatka` (Някоя)
114

5 янв. 2010 г., 16:23

... И така нататък...

Поэзия

687 0 1

Вървиш и пак не спираш.

Кръстопът - сега накъде?

Да останеш тук? Не! Така умираш!

Тръгваш пак - все едно къде.

Сгрешил си пътя - връщаш се назад,

но времето напредва и не чака.

И тръгваш пак по новия си път

с надежда за закъснялото очакване.

И има край, но краят ще е вечен

и там нямаш правото на втори шанс.

Затова върви по пътеките насечени,

сега и аз, и ти, и всички имат своя шанс...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬