ParvaNova (Ренета Първанова)
305 4433
5 abr 2016, 20:34

И ти ли? 

  Poesía » De amor
976 2 44

 И ти ли?

 

Аз нося безмерната своя Тъга 

в гордо, студено мълчание.

А как ми се иска, просто така,

без срам да избухна в ридание,

до нечие чуждо, кървящо сърце –

да се просна сред Храма, на пода

и да изплача до грам, до Небе,

как без Тебе да дишам не мога!

И не паля никога свещи –

Гледецът на Бога е ням и студен.

И се крия от твоите вещи,

вместо тях  да скривам от мен.

Сякаш се моля да ме убиваш –

спомени влизат, с поклони се кръстят –

с амнезия тиха, ме нежно завиваш…,

а моите вопли мълчат – ще се пръснат!

 

С полъх на вятър – в ужас се свивам

(даже и топъл, жадувано южен)

аз лека-полека до пепел изстивам...

Обич моя, и ти ли си толкова тъжен?

 

Рене

© Ренета Първанова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??