И ти ли?
Аз нося безмерната своя Тъга
в гордо, студено мълчание.
А как ми се иска, просто така,
без срам да избухна в ридание,
до нечие чуждо, кървящо сърце –
да се просна сред Храма, на пода
и да изплача до грам, до Небе,
как без Тебе да дишам не мога!
И не паля никога свещи –
Гледецът на Бога е ням и студен.
И се крия от твоите вещи, ...