5.04.2016 г., 20:34 ч.

И ти ли? 

  Поезия » Любовна
980 2 44

 И ти ли?

 

Аз нося безмерната своя Тъга 

в гордо, студено мълчание.

А как ми се иска, просто така,

без срам да избухна в ридание,

до нечие чуждо, кървящо сърце –

да се просна сред Храма, на пода

и да изплача до грам, до Небе,

как без Тебе да дишам не мога!

И не паля никога свещи –

Гледецът на Бога е ням и студен.

И се крия от твоите вещи,

вместо тях  да скривам от мен.

Сякаш се моля да ме убиваш –

спомени влизат, с поклони се кръстят –

с амнезия тиха, ме нежно завиваш…,

а моите вопли мълчат – ще се пръснат!

 

С полъх на вятър в ужас се свивам

(даже и топъл, жадувано южен)

аз лека-полека до пепел изстивам...

Обич моя, и ти ли си толкова тъжен?

 

Рене

© Ренета Първанова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??