Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
13 mar 2010, 13:42

И ти прости, Любов 

  Poesía » De amor
737 0 9

От черно-белите клавиши на нощта
ти в роза се разпукваше със изгрева
и раждаше се музика от светлина.
В прегръдката си беше ме обвила.
Така ме  носеше и в шепи ме люля.
А аз те имах  в необятна нежност.
Със  чувственост и преклонение изпях
избликналите ноти на сърцето си.
Дори когато си отиваше, разбрах,
че тук във мен завинаги оставаш.
Ще бъдеш моят лъч красив в нощта

и слабостта ми, от която блика сила.

Пред теб съм коленичила аз неведнъж.
Пред теб за всички  блянове ти шепнех.
Простих си, че си тръгна ти, Любов,

а ти прости, че никога не те забравих...

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??