И ти прости, Любов
От черно-белите клавиши на нощта
ти в роза се разпукваше със изгрева
и раждаше се музика от светлина.
В прегръдката си беше ме обвила.
Така ме носеше и в шепи ме люля.
А аз те имах в необятна нежност.
Със чувственост и преклонение изпях
избликналите ноти на сърцето си.
Дори когато си отиваше, разбрах,
че тук във мен завинаги оставаш.
Ще бъдеш моят лъч красив в нощта
и слабостта ми, от която блика сила.
Пред теб съм коленичила аз неведнъж.
Пред теб за всички блянове ти шепнех.
Простих си, че си тръгна ти, Любов,
а ти прости, че никога не те забравих...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
