henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)
397 1891
10 nov 2008, 9:48

И ти се появи... 

  Poesía » Otra
927 0 11
 

                                      На М.

И ти

се появи отнякъде.

Когато виното го нямаше.

Когато глъхнеха вечерните

покани за далеката далечност.

А ти се появи отнякъде -

отключи си,

съблече се и легна.

А аз във свойта полуседналост,

обикнах те, защото бе

нахална.

Нощта поръси по терасите

снежинки

Снежни

имена.

А аз във свойта полуглупавост

целунах

устните ти!

Лудост!

Не те познавах и светът

през процепи ме зяпаше,

заплашвайки!

 

Нощта се привършва и в първото действие.

Тя го поглежда и

съвсем

сериозно:

„Само дойдох да преспя."

Снежинките спихват,

разтапят се.

Топи се студеното сърдене...

„Само дойдох - Денят -

само дойдох,

да те взема..."

 

И аз във свойта полуседналост,

във свойта ноемврийска смърт...

И аз

се появих отнякъде.

И вечерта ни

стана винена...

© Ясен Крумов- Хенри Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??