И ти се появи...
На М.
И ти
се появи отнякъде.
Когато виното го нямаше.
Когато глъхнеха вечерните
покани за далеката далечност.
А ти се появи отнякъде -
отключи си,
съблече се и легна.
А аз във свойта полуседналост,
обикнах те, защото бе
нахална.
Нощта поръси по терасите
снежинки
Снежни
имена.
А аз във свойта полуглупавост
целунах
устните ти!
Лудост!
Не те познавах и светът
през процепи ме зяпаше,
заплашвайки!
Нощта се привършва и в първото действие.
Тя го поглежда и
съвсем
сериозно:
„Само дойдох да преспя."
Снежинките спихват,
разтапят се.
Топи се студеното сърдене...
„Само дойдох - Денят -
само дойдох,
да те взема..."
И аз във свойта полуседналост,
във свойта ноемврийска смърт...
И аз
се появих отнякъде.
И вечерта ни
стана винена...
© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.
