28 mar 2010, 23:57
И това ще мине...
Без труда дори да се посрещнем,
пристъпваме към царството на тишината,
избягваме и мълком погледите си да срещнем,
държим се днес като напълно непознати.
****
... а след всяка следваща (поредна) буря
зад Ъглите оглеждам се за гордостта си,
да може с бял воал безмилостно да я забуля,
та мъничко поне да съхраня честта си...
и сгушвам се безмълвно в пухкавото одеяло,
пропито от потоците проронени сълзи,
което всичките ми истини до днес прозряло,
„и това ще мине” неуморно все не спира да шепти...
© Даниела Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
и сгушвам се безмълвно в пухкавото одеяло,
пропито от потоците проронени сълзи,
което всичките ми истини до днес прозряло,
„и това ще мине” неуморно все не спира да шепти...
-----------------------------------------------------
Не знам какво да кажа просто...! С думи успя да ми преобърнеш мислите и да ме върнеш назад във времето!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
... а след всяка следваща (поредна) буря
зад Ъглите оглеждам се за гордостта си,
да може с бял воал безмилостно да я забуля,
та мъничко поне да съхраня честта си...
много ми е познато... изумява ме факта, че си открила, че има голяма разлика между достойнство и чест- мислех, че само аз го виждам!