И това ще мине...
Без труда дори да се посрещнем,
пристъпваме към царството на тишината,
избягваме и мълком погледите си да срещнем,
държим се днес като напълно непознати.
****
... а след всяка следваща (поредна) буря
зад Ъглите оглеждам се за гордостта си,
да може с бял воал безмилостно да я забуля,
та мъничко поне да съхраня честта си...
и сгушвам се безмълвно в пухкавото одеяло,
пропито от потоците проронени сълзи,
което всичките ми истини до днес прозряло,
„и това ще мине” неуморно все не спира да шепти...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даниела Все права защищены
А относно пухкавото одеало- просто стани от него... ако сама не си кажеш "стоп", одеалото няма да го направи!
