И това ще мине...
Без труда дори да се посрещнем,
пристъпваме към царството на тишината,
избягваме и мълком погледите си да срещнем,
държим се днес като напълно непознати.
****
... а след всяка следваща (поредна) буря
зад Ъглите оглеждам се за гордостта си,
да може с бял воал безмилостно да я забуля,
та мъничко поне да съхраня честта си...
и сгушвам се безмълвно в пухкавото одеяло,
пропито от потоците проронени сълзи,
което всичките ми истини до днес прозряло,
„и това ще мине” неуморно все не спира да шепти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Всички права запазени
А относно пухкавото одеало- просто стани от него... ако сама не си кажеш "стоп", одеалото няма да го направи!
