28.03.2010 г., 23:57 ч.
И това ще мине...
Без труда дори да се посрещнем,
пристъпваме към царството на тишината,
избягваме и мълком погледите си да срещнем,
държим се днес като напълно непознати.
****
... а след всяка следваща (поредна) буря
зад Ъглите оглеждам се за гордостта си,
да може с бял воал безмилостно да я забуля,
та мъничко поне да съхраня честта си...
и сгушвам се безмълвно в пухкавото одеяло,
пропито от потоците проронени сълзи,
което всичките ми истини до днес прозряло,
„и това ще мине” неуморно все не спира да шепти...
© Даниела Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
и сгушвам се безмълвно в пухкавото одеяло,
пропито от потоците проронени сълзи,
което всичките ми истини до днес прозряло,
„и това ще мине” неуморно все не спира да шепти...
-----------------------------------------------------
Не знам какво да кажа просто...! С думи успя да ми преобърнеш мислите и да ме върнеш назад във времето!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
... а след всяка следваща (поредна) буря
зад Ъглите оглеждам се за гордостта си,
да може с бял воал безмилостно да я забуля,
та мъничко поне да съхраня честта си...
много ми е познато... изумява ме факта, че си открила, че има голяма разлика между достойнство и чест- мислех, че само аз го виждам!