slava82 (Славка Любенова)
1 207

24 nov 2011, 14:49

И този път

Poesía » Otra

886 0 4

За казаните тежки думи

ще ти простя

и този път.

Раняват ме като куршуми,

а знаеш -

раните болят.

И нека с разум, по човешки,

делим скръбта

и радостта.

Че те - допуснатите грешки,

затръшват

по една врата.

А сто врати сърцето няма,

за да затваряш

всеки ден.

Веднъж е обичта голяма,

единствен -

порив съкровен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

petna10laleta (Таня Ив)

Много искрено и човешко! Поздравления!

2011-11-27T17:18:18+02:00
rozza (Радка Миндова)

Мъдър стих!

2011-11-25T12:48:33+02:00
fervor (fervor)

Имаш толкова голямо сърце!Прекрасно е!

2011-11-24T15:15:08+02:00
cvqt (Цеца Тодорова)

"Че те - допуснатите грешки,
затръшват
по една врата.
А сто врати сърцето няма,
за да затваряш
всеки ден."

Трябва да се научим да прощаваме за допуснати грешки, изречени думи, но... това е наистина изключително трудно...

2011-11-24T15:14:15+02:00

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0