24.11.2011 г., 14:49 ч.

И този път 

  Поезия » Друга
560 0 4

 

За казаните тежки думи

ще ти простя

и този път.

Раняват ме като куршуми,

а знаеш -

раните болят.

И нека с разум, по човешки,

делим скръбта

и радостта.

Че те - допуснатите грешки,

затръшват

по една врата.

А сто врати сърцето няма,

за да затваряш

всеки ден.

Веднъж е обичта голяма,

единствен -

порив съкровен!

© Славка Любенова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много искрено и човешко! Поздравления!
  • Мъдър стих!
  • Имаш толкова голямо сърце!Прекрасно е!
  • "Че те - допуснатите грешки,
    затръшват
    по една врата.
    А сто врати сърцето няма,
    за да затваряш
    всеки ден."

    Трябва да се научим да прощаваме за допуснати грешки, изречени думи, но... това е наистина изключително трудно...
Предложения
: ??:??