За казаните тежки думи
ще ти простя
и този път.
Раняват ме като куршуми,
а знаеш -
раните болят.
И нека с разум, по човешки,
делим скръбта
и радостта.
Че те - допуснатите грешки,
затръшват
по една врата.
А сто врати сърцето няма,
за да затваряш
всеки ден.
Веднъж е обичта голяма,
единствен -
порив съкровен!
© Славка Любенова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
