Patrizzia (Надежда Ангелова)
2252 18482
27 may 2020, 11:57

И този път 

  Poesía » Otra
301 3 4

Калинка е Земята - в тръпните ми длани -
с разтворени крилца и точки звездни.
Усещане за волен полет ще остане,
дори когато слънцето залезне.

 

Дъждът разплаква трудни, сушави години,
вода запълва - пропасти, понори.
Щурче в душата чака - пороят да отмине
и къта песен за цветя и хора.

 

Светулка плаха полет гълъбов повежда,
откършил вятър клонче - от маслина.
Дъгата грейва - седемцветната надежда,
и този път потопът грешните отмина.

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??