И този път
Калинка е Земята - в тръпните ми длани -
с разтворени крилца и точки звездни.
Усещане за волен полет ще остане,
дори когато слънцето залезне.
Дъждът разплаква трудни, сушави години,
вода запълва - пропасти, понори.
Щурче в душата чака - пороят да отмине
и къта песен за цветя и хора.
Светулка плаха полет гълъбов повежда,
откършил вятър клонче - от маслина.
Дъгата грейва - седемцветната надежда,
и този път потопът грешните отмина.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
