Patrizzia (Надежда Ангелова)
2051 18111
27 мая 2020 г., 11:57

И този път 

  Поэзия » Другая
253 3 5

Калинка е Земята - в тръпните ми длани -
с разтворени крилца и точки звездни.
Усещане за волен полет ще остане,
дори когато слънцето залезне.

 

Дъждът разплаква трудни, сушави години,
вода запълва - пропасти, понори.
Щурче в душата чака - пороят да отмине
и къта песен за цветя и хора.

 

Светулка плаха полет гълъбов повежда,
откършил вятър клонче - от маслина.
Дъгата грейва - седемцветната надежда,
и този път потопът грешните отмина.

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??