Душата ми е мястото, където
са безпощадни време и съдба
и в дежавю - земята и небето
в синхрон са творчески или в борба.
Всеживият ми знак на любовта
от мълнии сред бури се калява.
След всеки тътен има и мечта,
която със дъгата вдъхновява.
Събарян бе, съграждан бе отново
на вярата ми приказният храм.
В олтара ми молитвеното слово
погалва като цвете с аурен плам. ...