Душата ми е мястото, където
са безпощадни време и съдба
и в дежавю - земята и небето
в синхрон са творчески или в борба.
Всеживият ми знак на любовта
от мълнии сред бури се калява.
След всеки тътен има и мечта,
която със дъгата вдъхновява.
Събарян бе, съграждан бе отново
на вярата ми приказният храм.
В олтара ми молитвеното слово
погалва като цвете с аурен плам.
И търсещ, и очакващ тук съм аз,
и пътят ми огрян е в ранен час.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
