1 nov 2022, 19:50

И в черната дъждовна вечер 

  Poesía
551 13 6

Тъй тежко ми е на душата,

че с вопъл среща ме нощта,

а във простора необятен

аз птица съм, но без крила.

 

Лети! Лети! - дочувам ехо.

В очите бързо пада мрак.

По неизминати пътеки

сърцето броди с мъртъв впряг.

 

И в черната дъждовна вечер

умира тленна есента.

Сънуват голите дървета

призрака на пролетта.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "Сънуват голите дървета призрака на пролетта." Тъжно, но с предчувствие за прекрасното бъдеще! Поздравления, хареса ми!
  • Честит празник, Младене!
    Пусни мрака да си ходи и включи на Слънце!
    Поздрави! Успех!
  • Благодаря ви, Мария, Антоанета, Миночка, за прекрасните коментари!
    Благодаря също на оценилите високо стиха, както и на поставилите го в Любими

    Честит празннник на будителите на всички Откровенци!
  • Много тъжен и нежен стих, наситен с дълбоки чувства, Младен! Насладих се и те поздравявам!
  • Силен, образен стих! Аз също полетях с ехото!
    Поздравявам те с празника!
  • Звучи ми по Лилиевски. Нежно и много, много тъжно... Но днес е празник, усмихни се, Младене, позволи на празничността да се настани в сърцето ти! И не позволявай "в очите бързо" да "пада мрак"! И надеждата трябва да бъде будна, будителю!
Propuestas
: ??:??