1 нояб. 2022 г., 19:50

И в черната дъждовна вечер

924 14 5

Тъй тежко ми е на душата,

че с вопъл среща ме нощта,

а във простора необятен

аз птица съм, но без крила.

 

Лети! Лети! - дочувам ехо.

В очите бързо пада мрак.

По неизминати пътеки

сърцето броди с мъртъв впряг.

 

И в черната дъждовна вечер

умира тленна есента.

Сънуват голите дървета

призрака на пролетта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Сънуват голите дървета призрака на пролетта." Тъжно, но с предчувствие за прекрасното бъдеще! Поздравления, хареса ми!
  • Честит празник, Младене!
    Пусни мрака да си ходи и включи на Слънце!
    Поздрави! Успех!
  • Благодаря ви, Мария, Антоанета, Миночка, за прекрасните коментари!
    Благодаря също на оценилите високо стиха, както и на поставилите го в Любими

    Честит празннник на будителите на всички Откровенци!
  • Много тъжен и нежен стих, наситен с дълбоки чувства, Младен! Насладих се и те поздравявам!
  • Звучи ми по Лилиевски. Нежно и много, много тъжно... Но днес е празник, усмихни се, Младене, позволи на празничността да се настани в сърцето ти! И не позволявай "в очите бързо" да "пада мрак"! И надеждата трябва да бъде будна, будителю!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...