Nov 1, 2022, 7:50 PM

И в черната дъждовна вечер

  Poetry
922 14 5

Тъй тежко ми е на душата,

че с вопъл среща ме нощта,

а във простора необятен

аз птица съм, но без крила.

 

Лети! Лети! - дочувам ехо.

В очите бързо пада мрак.

По неизминати пътеки

сърцето броди с мъртъв впряг.

 

И в черната дъждовна вечер

умира тленна есента.

Сънуват голите дървета

призрака на пролетта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Сънуват голите дървета призрака на пролетта." Тъжно, но с предчувствие за прекрасното бъдеще! Поздравления, хареса ми!
  • Честит празник, Младене!
    Пусни мрака да си ходи и включи на Слънце!
    Поздрави! Успех!
  • Благодаря ви, Мария, Антоанета, Миночка, за прекрасните коментари!
    Благодаря също на оценилите високо стиха, както и на поставилите го в Любими

    Честит празннник на будителите на всички Откровенци!
  • Много тъжен и нежен стих, наситен с дълбоки чувства, Младен! Насладих се и те поздравявам!
  • Звучи ми по Лилиевски. Нежно и много, много тъжно... Но днес е празник, усмихни се, Младене, позволи на празничността да се настани в сърцето ти! И не позволявай "в очите бързо" да "пада мрак"! И надеждата трябва да бъде будна, будителю!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....