... и в думички смъртта да ме ориса...

Езикът е едничкото имане,
което имам. И е само мое.
Щом сламчица потърси – да се хване
сред бурите духът ми неспокоен.

Денят ви силиконовата пазва
в екрани отразява и това е.
А мен ме бива само да разказвам,
за обичта на нощен свят потаен,

за птичките, които чуруликат,
за влюбен вятър – порив ненадеен...
Будува с мен по цяла нощ езикът,
чрез него – аз, чрез мене той живее.

Слова си имам само. Не скъпѝ ги   
сърцето мое. Обич в стих неписан,
отида ли си – в песен на авлиги
и в думички смъртта да ме ориса...