... и в думички смъртта да ме ориса...
Езикът е едничкото имане,
което имам. И е само мое.
Щом сламчица потърси – да се хване
сред бурите духът ми неспокоен.
Денят ви силиконовата пазва
в екрани отразява и това е.
А мен ме бива само да разказвам,
за обичта на нощен свят потаен,
за птичките, които чуруликат,
за влюбен вятър – порив ненадеен...
Будува с мен по цяла нощ езикът,
чрез него – аз, чрез мене той живее.
Слова си имам само. Не скъпѝ ги
сърцето мое. Обич в стих неписан,
отида ли си – в песен на авлиги
и в думички смъртта да ме ориса...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени