23.05.2025 г., 23:28

... и в думички смъртта да ме ориса...

183 2 0

Езикът е едничкото имане,
което имам. И е само мое.
Щом сламчица потърси – да се хване
сред бурите духът ми неспокоен.

 

Денят ви силиконовата пазва
в екрани отразява и това е.
А мен ме бива само да разказвам,
за обичта на нощен свят потаен,

 

за птичките, които чуруликат,
за влюбен вятър – порив ненадеен...
Будува с мен по цяла нощ езикът,
чрез него – аз, чрез мене той живее.

 

Слова си имам само. Не скъпѝ ги   
сърцето мое. Обич в стих неписан,
отида ли си – в песен на авлиги
и в думички смъртта да ме ориса...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...