Patrizzia (Надежда Ангелова)
2277 18234
21 oct 2024, 0:09

И винаги се мръква 

  Poesía
128 0 4

Като надгробен камък тъжни, тежки,
баладите вълнуват, до сълзи.
Самотен лъч по рамото пълзи
и совите проплакват. По човешки.

 

И тази нощ студени и сами са,
звездите. Затова са и звезди,
тъга потайна моят стих бразди.
Безсмислено. Кой казал, кой написал,

 

е все едно. И винаги се мръква.
Часовникът заспива там, към пет
и моли се безсънният поет,
на грешен бог и в еретична църква...

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??