11 dic 2006, 9:13

И връщахме се тихо...

  Poesía
977 0 2
На тоз затворен коловоз
влак е нявга дерейлирал,
а днес хлапакът бос
тук другари е намирал.

В изоставената гара
изпъстряни бяха стени -
стих, картина стара,
порутен спомен... руини...

Мечтаехме на тоз перон
как нявга ще се срещнем пак,
във стария вагон
на дерейлиралия влак.

И връщахме се тихо тук,
отделно, тайно и сами,
на тоя ден на пук,
за да потърсим бъдни дни...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борислава Илиева Зашева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...