11 дек. 2006 г., 09:13

И връщахме се тихо...

Поэзия

980 0 2

На тоз затворен коловоз
влак е нявга дерейлирал,
а днес хлапакът бос
тук другари е намирал.

В изоставената гара
изпъстряни бяха стени -
стих, картина стара,
порутен спомен... руини...

Мечтаехме на тоз перон
как нявга ще се срещнем пак,
във стария вагон
на дерейлиралия влак.

И връщахме се тихо тук,
отделно, тайно и сами,
на тоя ден на пук,
за да потърсим бъдни дни...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.5K 5.0

Душа 🇧🇬