И връщахме се тихо...
влак е нявга дерейлирал,
а днес хлапакът бос
тук другари е намирал.
В изоставената гара
изпъстряни бяха стени -
стих, картина стара,
порутен спомен... руини...
Мечтаехме на тоз перон
как нявга ще се срещнем пак,
във стария вагон
на дерейлиралия влак.
И връщахме се тихо тук,
отделно, тайно и сами,
на тоя ден на пук,
за да потърсим бъдни дни...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Борислава Илиева Зашева Все права защищены