11.12.2006 г., 9:13

И връщахме се тихо...

974 0 2
На тоз затворен коловоз
влак е нявга дерейлирал,
а днес хлапакът бос
тук другари е намирал.

В изоставената гара
изпъстряни бяха стени -
стих, картина стара,
порутен спомен... руини...

Мечтаехме на тоз перон
как нявга ще се срещнем пак,
във стария вагон
на дерейлиралия влак.

И връщахме се тихо тук,
отделно, тайно и сами,
на тоя ден на пук,
за да потърсим бъдни дни...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борислава Илиева Зашева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...