(по Р. Бърнс, "Девойката, която ми постла легло")
- - -
По пътя ме застигна мрак,
а газех в лепкава, ужасна кал.
Едва измъквах крак след крак
и за галошите ми беше жал!
За щастие наблизо тук,
видях да трепка светлина.
Почуках леко: чук-чук-чук!
Обади се една жена.
Помолих плахо за приют,
за да прекарам тук нощта. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse